Уилям Джеймс

Article on other languages:

Уилям Джеймс
американски философ
Уилям Джеймс 
Роден: 11 януари 1842
Ню Йорк, САЩ
Починал: 26 август 1910
Чокоруа, САЩ

Уилям Джеймс (на английски: William James) е американски психолог и философ, родоначалник на прагматизма заедно с Ч.С.Пърс.

Съдържание

Биография

Джеймс произхожда от заможно семейство, някои от представителите на което се занимават с изкуство или философия. Баща му, Хенри Джеймс Старши е привърженик на теософията на Сведенборг. Брат на Уилям е романистът Хенри Джеймс. Уилям Джеймс отначало иска да следва изкуство, но в крайна сметка завършва медицина. Дълги години пише „Принципи на психологията“ (в 2 тома), която е издадена през 1890 г. През 1897 г. излиза сборникът му с есета „Воля за вяра“, в който Джеймс подчертава нуждата да се вярва в определени факти, преди те да бъдат доказани. През 1898 г. той изнася лекция, в която официално провъзгласява новото философско учение прагматизъм и обявява Ч. С. Пърс за негов „баща“. Следват книгите „Многообразието на религиозния опит“ (1902), „Прагматизмът“ (1907), „Значението на истината“ (1909), и др.

Психология

В своята психология Джеймс е функционалист- той поддържа възгледа, че съзнанието се формира във връзка с приспособяването на индивида към средата. Според Джеймс „душата“, „съзнанието“ не са някаква абсолютна същност, така както са виждани от християнството, а имат функционално значение. Друга важна особеност на Джеймсовата психология е неговото разграничаване на възприятие от усещане. Той смята, че всяко усещане бива преработено от съзнанието ни и чак тогава добива вида, в който ние го осъзнаваме. Съзнанието ни обаче е ограничено и по тази причина ние не можем да възприемаме всичко, което е около нас, а само това, което ни интересува.

Основни философски идеи

Джеймс прави анализи в гносеологията, антропологията, етиката, философията на религията, и най-вече — в психологията. Неговата позиция може да се характеризира така:

  1. индивидуализъм — личността е центърът на света;
  2. номинализъм — природните закони са повече названия, отколкото реални „неща“;
  3. психологизъм — законите на логиката се подчиняват на психологическите такива; познанието има главно психологически характеристики;
  4. теизъм — Бог съществува като наша подкрепа, като Този, на Когото можем да разчитаме;
  5. плурализъм — няма една истина, има много истини и те зависят от гледната точка; окончателно знание за света не може да има;
  6. мелиоризъм — вселената се развива към по-добро и хората имат главна заслуга в това отношение.

Истинност и полезност

Според Джеймс истинността е свързана с полезността. Той заявява, че „истинно е това, в което е добре да се вярва“. Тези негови думи обаче често биват изопачавани, защото Джеймс няма предвид, че ние имаме право да вярваме във всичко, което е полезно, а само че всяка истина е полезна по някакъв начин. Нашето знание трябва да бъде адекватно на действителността- ако ние вярваме в нещо, което бива опровергано от опита, то нашето вярване следва да бъде коригирано или изоставено. Безспорно е обаче, че Джеймс сближава истината и доброто, разглеждайки ги като координирани категории. Неговата идея е да покаже, че нашето знание има стойност във връзка с осмислянето на света.

Волята за вяра

В едноименното есе Джеймс аргументира тезата си, че в определени ситуации, когато трябва да избираме между две алтернативни теории, които са обосновани в еднаква степен, ние имаме право да изберем едната от тях на не-интелектуална (емоционална, светогледна) основа. Джеймс отива по-нататък и заявява, че вярата може да създава факти, давайки пример с човешките взаимоотношения- когато ние вярваме в приятелските чувства на един човек, можем наистина да ги породим у него. остава неясно до каква степен тезата му може да бъде приложена в науката- имаме ли право сами да вярваме в научни теории, които не се смятат за достатъчно добре доказани? По-късно, поради силната критика срещу тезата за воля за вяра, Джеймс въвежда израза право „на вяра“, за да покаже, че неговият обект на анализ е не самото състояние на вярване, а легитимността му.

Философия на религията

Най-сериозният труд на Джеймс в тази област е „Многообразието на религиозният опит“. Сама по себе си книгата представлява сборник от Джеймсовите Гифърдски лекции в областта на естествената теология. Изследвайки различни случаи на религиозен опит, като мистични преживявания, сбъдване на молитви, „духовно прераждане“, Джеймс стига до заключението, че религиозният опит е нещо напълно действително и че той е неотделим от човешкото съществуване. Религиозната вяра действа положително върху човека- тя не само го утешава, но и го води напред в житейското му поведение, давайки му необходимите ценности и идеали. Тази позиция е силно критикувана от страна и на атеистите, и на вярващите- в първия случай Джеймс изглежда като „поддръжник на вярата“ заради самата вяра, без обективни доказателства в нейна полза, а във втория- че той откъсва вярата от нейния обект и превръща религията в произволна и ирационална дейност. Това е проблем, който така и не намира окончателното си решение. Вероятно Джеймс, също както в епистемологията си, е убеден, че за да има вяра, тя трябва да има и външен, обективен фундамент. Религиозният опит може да послужи като добро доказателство в нейна полза. По-късно обаче Емил Дюркем в своите лекции върху прагматизма пише, че всеки опит е самодостатъчен и че той не доказва, че Бог съществува. Джеймс предлага едно свое разбиране за Бог, което се отдалечава от християнското- Бог не е абсолютно съвършен, той е само наш сътрудник в борбата против злото, и също така е един гарант за вечното съществуване на моралния ред в света. Джеймс допуска наличието на множество богове, но това е теза, която той не изяснява много добре.

Плурализмът

В „Плуралистичната вселена“ Джеймс предлага своя онтологически плурализъм. Според него, многообразието е основната характеристика на вселената. В нея има множество индивидуални битиета. Плурализмът, повлиян от идеите на Шарл Ренувие, е основа на концепцията за свободата и автономността на човешката воля. Джеймс се противопоставя на абсолютния идеализъм, представен от философи като Томас Грийн, Френсис Брадли, и др.

Радикалният емпиризъм

Онтологията си Джеймс нарича радикален емпиризъм. Към него спадат следните основни идеи:

  • всяка наша теория трябва да бъде емпирично обоснована. Не съществува нищо, което да е извън опита
  • светът в самото си начало е чист опит. Това означава, че ние нямаме формирани представи за нищо. Постепенно, с възприятието, ние си създаваме един образ на нещата в света. Чистият опит е изобилие, многообразие, потенциалност, от която възникват и се актуализират нещата.
  • субектът и обектът на познанието в същността си са едно цяло, те са напълно идентични.

Радикалният емпиризъм на Джеймс е свързан с неговия плурализъм. Множествеността на света бива гарантирана от наличието на чистия опит като негово онтологическо начало. Грубо казано, това , че всеки от нас има свой собствен свят, се дължи на факта, че ние можем да си изградим свой образ на света, извеждайки го от чистата потенциалност. Тази концепция е близка до феноменологията на Едмунд Хусерл.

Изследванията на психиката

Изследванията на психиката, или на английски: Psychical research, са експерименти в областта на паранормалното, осъществени от Британското общество за изследване на психиката и Американското общество за изследване на психиката. Уилям Джеймс е убеден в съществуването на мистичен опит, който показва непонятна за науката връзка между съзнанията. Обяснението, което той дава, е следното: мистичният опит възниква тогава, когато прагът на съзнанието пада и в него започват да нахлуват разнообразни усещания, непознати до този момент. До края на живота си Джеймс се опитва да аргументира тезата, че телепатията, предсказването на бъдещето и други явления са действителни, но въпреки това той е внимателен в своите проучвания и винаги поставя на първо място фактите.

Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BC_%D0%94%D0%B6%D0%B5%D0%B9%D0%BC%D1%81“.

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.