|
Article on other languages:
|
Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 65 милиона души като първи (роден) език и други 10 милиона души като втори език в Турция, нейните съседни страни, Кипър, както и редица страни в света.
Географско разпространениеТурският език се говори в Турция и от малцинства в около 35 други държави. Някои от които: България, Република Македония, Северен Кипър, Гърция, Румъния и Узбекистан. Официален езикТурският е официален език на Турция и един от официалните езици на Кипър. ДиалектиДиалектите на турския включват: дунавски, ескишехирски (говорен в Ескишехир), разградски, динлер, румелийски, караманлийски (говорен в Караман), одрински (говорен в Одринско), газиантепски (говорен в Газиантеп), урфа (говорен в Шанлъурфа). ИсторияКогато през 11 век селджукските турци идват от Средна Азия и се заселват в Анадола, те влизат в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция той не се използва с тогавашния си лексикален състав. След като Кемал Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени едва няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели. АзбукаСъвременната турската азбука(Türk Alfabesi) е латинизиран вариант, който съдържа 29 букви. Въведена е през 1 Ноември 1928.
ЗвуковеХарактерна за турския език е вокалната хармония на звуковете (според закона за хармонията на гласните звукове, всички гласни в дадена дума се уподобяват на гласната от първата сричка). Вокална хармония
Примери:
ГраматикаСловоредът в турския език е много по–различен от българския:
Още една разлика с българския език - отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста. Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение. Примери:
РечникРечникът на турския език е предмет на сложно обсъждане. През последните 60 години той е преминал през драстични промени, почти равни на 3 века период за друг език. Фрази
Литература
Вижте още
Външни препратки
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.