Платон

Article on other languages:

Платон
древногръцки философ
Платон 
Роден: 427 пр.н.е.
Атина, Гърция
Починал: 347 пр.н.е.
Атина, Гърция

Платон (на старогръцки Πλάτων, новогръцки Πλάτωνας) е древногръцки философ, ученик на Сократ и учител на Аристотел. Основател е на Атинската академия. Платон, за когото се смята, че е филодориец, дълго преподава в Академията, но също така пише по много философски въпроси.

Съдържание

Живот

Платон е роден ок. 427 г. пр.н.е. на остров Егина, южно от Атика. Произхожда от царско-жреческия род на Кодридите и на големия атински законодател Солон.

Бащата на Платон се казва Аристон, а майка му — Периктиона. Глаукон, един от далечните роднини на Платон, е бил много известен атинянски благородник. Истинското име на Платон е Аристокъл. Тъй като „платон“ означава „широк“, вероятно прякорът се отнася или до физическата външност, или до позиция в борбата.

Първите му стъпки във философията се осъществяват под влиянието на Хераклитовото учение. От последователя на Хераклит Кратил той се запознава с диалектиката. Решаващ фактор за формирането му като философ представлява учението на Сократ. През 407 г. пр.н.е. Платон постъпва в кръжока на прочутия атински диалектик и в продължение на осем години слуша неговите беседи.[1]

След смъртта на Сократ в продължение на дванадесет години пътешества из редица области на тогавашния цивилизован свят. Пребивава известно време в Мегара, където по това време преподава Евклид (също бивш ученик на Сократ, който не бива да се бърка с прочутия математик).[2] Застоява се по-дълго време в Египет. Следва пътуване в Южна Италия, където се запознава с питагорейското учение и известно време взема дейно участие в политнческия живот в Сиракуза, където управлява тиранът Дионисий Стари. От това време е и познанството му с Дион, тогава към двадесет годишен, шурей на Дионисий, върху когото оказва силно и трайно влияние. През 387 Платон е изгонен от Сиракуза и попада в робство, като според някои източници това става по заповед на Дионисий, а според други е заловен от пирати.[3] Откупен е от свои приятели и се завръща в Атина, където основава Академията.

По-късно предприема още две пътешествия до Сицилия, завършили също безуспешно. Остава до края на живота си в Атина, отдаден изцяло на работата на Академията. Умира около 347 г. пр.н.е. по време на сватбено празненство в Атина.

Известният лунен кратер Платон е кръстен така в негова чест.

Произведения

Неговите идеи достигат до нас чрез записаните философски и драматични произведения, които се пазят в ръкописи, възстановени и редактирани много пъти (както и преведени) от началото на хуманизма. Наследството на Платон се състои най-вече от диалози, епиграми и писма. Всички известни диалози на Платон са се запазили до наши дни, но авторството на някои от тях се смята от повечето учени за съмнително (например Алкивиад, Клитофон) или силно неправдоподобно (например Демодок или Вторият Алкивиад).

Произведенията на Платон се групират според времето, в което са били създавани, както и според основното им съдържание, теми, понятия, начини на излагане на възгледите. Най-широко приетата периодизация е тази, която прави А. Ф. Лосев.[4]

Ранни диалози

Това са философските произведения на Платон, за които се смята, че са писани преди първото пътуване в Сицилия:

Те могат да се нарекат сократически и в тях се обсъжда най-вече моралната проблематика.

Преходни диалози

В тази група най-често са поставяни:

Тези диалози съдържат полемика с актуалния тогава софизъм и дискусии на елементи от предсократическата философия. Тук започва да се прояснява учението за идеите.

Зрели диалози

Тук се включват:

В тях централно място заема класическото учение за идеите.

Късни диалози

Силно съмнителни и неавтентични диалози

Следните диалози в древността понякога са приписвани на Платон, но автентичността им е силно съмнителна:

Три диалога са със сигурност неавтентични:

Писма

На Платон са приписвани около тридесет писма. Възможно е всички те да са апокрифни, но преобладаващото мнение е, че седмото и осмото от тези писма са автентични.[5]

Уикицитат

Библиография

От Платон

  • Платон: Закони, С., ИК СОНМ, 2006
  • Платон: Апология, Критон, Евтифрон, Малкият Хипий, Ион, Големият Хипий, Алкивиад, Хармид, Лахет, Лизис, Протагор - в “Диалози”, т. 1, С, 1979
  • Платон: Менон, Горгий, Кратил, Пирът, Федон, Федър - в “Диалози”, т. 2, С, 1982
  • Платон: Държавата - в “Диалози”, т. 3, С, 1988
  • Платон: Парменид, Софистът, Теетет, Тимей, Филеб, в “Диалози”, т. 4, С., 1990

За Платон

  • Г. В. Фр. Хегел, "История на философията", т. 2, София 1982, стр. 155-27Х
  • Ц. Бояджиев, "Неписаното учение" на Платон, С, 1984.
  • Лосев, А. Ф.: Бытие, имя, космос, Очерки античного символизма и мифологии, М, 1993
  • Лосев, А. Ф.: "История античной эстетики. СОФИСТЫ. СОКРАТ. ПЛАТОН", том II М.: "Искусство", 1969

Бележки

  1. ↑ Георги Михайлов. Платон — живот и творчество. В: Платон. Диалози, т. 1. Наука и изкуство, София, 1979, с. 16 ISBN 9531272611
  2. ↑ Георги Михайлов. Платон — живот и творчество. В: Платон. Диалози, т. 1. Наука и изкуство, София, 1979, с. 23 ISBN 9531272611
  3. ↑ Георги Михайлов. Платон — живот и творчество. В: Платон. Диалози, т. 1. Наука и изкуство, София, 1979, с. 23 ISBN 9531272611
  4. ↑ Георги Михайлов. Платон — живот и творчество. В: Платон. Диалози, т. 1. Наука и изкуство, София, 1979, с. 25 - 27 ISBN 9531272611
  5. ↑ Георги Михайлов. Платон — живот и творчество. В: Платон. Диалози, т. 1. Наука и изкуство, София, 1979, с. 16 ISBN 9531272611

Външни препратки

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD“.

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.