Article on other languages:
- Kokaïen
- كوكايين
- কোকেইন
- Kokain
- Cocaïna
- Kokain
- Kokain
- Kokain
- Cocaine
- Kokaino
- Cocaína
- Kokaiin
- Kokaina
- کوکائین
- Kokaiini
- Kokain
- Cocaïne
- Cocaína
- קוקאין
- Kokain
- Kokain
- Kokain
- Kokaino
- Kókaín
- Cocaina
- コカイン
- 코카인
- Kokainas
- Kokaina
- Cocaïne
- Kokain
- Kokain
- Kokaina
- Cocaína
- Cocaină
- Кокаин
- Kokain
- Cocaine
- Kokaín
- Kokain
- Kokaina
- Кокаин
- Kokain
- Kokain
- โคเคน
- Kokain
- Кокаїн
- Cocain
- קאקעין
- 可卡因
  Кокаин |
|
|
метилов 3-бензоилокси-8-метил-8-азабицикло [3.2.1]октан-4-карбоксилат |
|
| CAS номер |
50-36-2 |
|---|---|
| Хим. формула | C17H21NO4 |
| Моларна маса | 303.353 гр/мол |
| Температура на топене: | 195 °C (383 °F) |
| Легален статут | Списък II (САЩ) Клас A (Великобритания) Списък I (Канада) Приложение 1 (България) |
| Форма на разспространение: | прахообразно вещество |
Кокаинът (бензоилметилекгонин) е кристален тропанов алкалоид, получаван от листата на растението кока. Той е стимулант на централната нервна система и е аноректик (потиска апетита), създавайки еуфорично усещане на щастие и повишена енергия. Въпреки че заради тези си свойства кокаинът най-често се използва за развлечение, той е също местно анестезиращо средство, използвано в очната хирургия и хирургията на носа и гърлото. Пристрастяването към кокаина е лесно и трайно и от всички познати наркотици причинява най-силно желание за повтаряне на дозата.[1] Почти по целия свят притежаването, отглеждането и разпространението му са незаконни за немедицински и неразрешени специално от правителствата цели. Името му идва от името на растението „кока“ с наставката за алкалоид „-ин“.
История
Възбуждащите качества на коката са познати на древните жители на Перу и други доколумбови южноамерикански народи. В съвременните Западни държави кокаинът е черта на контракултурата за повече от столетие. Списъкът от известни интелектуалци, творци и музиканти, които са използвали кокаин, е дълъг — от Артър Конан Дойл и Зигмунд Фройд до президента на САЩ Юлисис Грант. В продължение на няколко десетилетия след първоначалното излизане на пазара на напитката „Кока-Кола“, в нея е имало незначителни количества кокаин.[2] Въпреки, че от десетилетия кокаинът се смята за "вдигащо" вещество,което се смърка, литературният герой Шерлок Холмс го приема чрез инжектиране, когато му е скучно, и с часове лежи на своя диван. Днес, въпреки че е незаконен в почти всички страни, кокаинът е все така популярен в обществото.
През погледа на медицината
Кокаинът представлява безцветни призматични кристали с темп. на топене 98°С. Той е много слабо разтворим във вода и добре разтворим в етанол. Кокаинът не се смята за физически пристрастяващ наркотик за разлика от хероина. При хората кокаинът залива центъра за създаване на удоволствие в мозъка с невротрансмитера допамин, нормално свързан с приятни усещания като задоволяване на глада, жаждата или секса. При нормални обстоятелства невротрансмитерите от рода на допамина се отделят от активните мозъчни клетки, които след това ги абсорбират обратно. Кокаинът блокира този процес, като принуждава нервите да ги отделят неуморно, докато изразходват наличните припаси. Именно тази прекалена стимулация на центъра на удоволствието предизвиква кокаиновата интоксикация. Кокаинът е продукт на продължителна обработка, в която сушените листа на коката се топят в керосинов разтвор, алкални основи, калиев перманганат и сярна киселина. Получената паста се смесва със солна киселина, за да се получат познатите бели кристалчета на кокаиновия хидрохлорид. При смъркане кокаинът свива кръвоносните съдове в ноздрите и ограничава достигащото до кръвообращението количество. Кокаинът бързо се абсорбира и разгражда в черния дроб. Това е така, защото той повишава нивата на адреналина (той повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм), ацетилхолина (който причинява мускулно треперене) и серотонин (който предизвиква усещане за удоволствие и спокойствие). При взаимодействие с алкохол в кръвта се образува кокаетилен. Това е вещество, много вредно за мозъка, което има пристрастяващо действие. Дехидратация, психози, конвулсии и психически срив са само част от страничните ефекти от кокаиновата интоксикация. Други такива са хиперактивност, илюзии, агресивност и халюцинации, включително „снежна слепота“. Когато наркотикът изчезне от обмяната на веществата, мозъкът остава затрупан с цяла група неприятни химикали от рода на мелатонин (невротрансмитер, потискащ отделянето на адреналин), които организмът произвежда, за да компенсира ефектите от самия кокаин. Физическите ефекти от кокаина могат да бъдат много тежки — увреждане на кръвоносните съдове, сърдечни проблеми, постоянна психоза, опасност от Паркинсонова болест.
