Article on other languages:
Тази статия е за вида растения. За рода вижте Кимион (род).
 |
|||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
|||||||||||||||||||||
| Научна класификация | |||||||||||||||||||||
|
Кимионът (Cuminum cyminum) е растение и подправка, култивирана първоначално в Средиземноморието. Най-много се отглежда в Мароко, Египет, Индия, Сирия, Северна Америка и Чили. Кимионът е едногодишно тревисто растение. Има нежно стъбло, което се разклонява и достига височина от 30-ина см. Листата са сложноперести. Цветовете са малки, бели или розови и образуват сенници. Плодовете-семки се използват като подправка. Имат характерен горчив вкус и силнен, топъл аромат, дължащ се на високото съдържание на етерични масла. Кимионът е с по-остър вкус, по-светъл на цвят и по-едър от кима (Carum carvi) — друга подправка от същото семейство, която може да се сбърка с него. Кимионът няма родство с черния кимион — друго име на посевната челебитка (Nigella sativa).
Кимионът често се свързва с индийската, близкоизточната и мексиканската кухня. Той е една от съставките на кърито. В билколечението той е стимулант, газогонно и противомикробно средство.
Разпространение
Кимионът се среща в диво състояние в Североизточна България — в предпланинските и полупланински райони на Върбишкия проход и Шуменско. Дивият кимион е с по-едри сенници и семена. Вкусът и мирисът му са по-специфични от култивирания поради по-високото съдържание на цитронови етерични масла. Расте в сенчести места, но може да се срещне и на полусянка.
Естествените му находища са силно намалели поради безогледното бране и унищожаване на кореновата система. Използва се в традиционната българска кухня като задължителна подправка при сушенето на месо, в суджуци и наденици. Доказано е, че етеричните му масла имат консервиращ ефект.
Класификация
Кимионът принадлежи към семейството на магданоза и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae).